Какво следва за България при приемането ѝ в еврозоната, могат ли вътрешнополитически процеси да променят това и какво се случи на срещата между руски опозиционери и ЕП, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Момчил Инджов, кореспондент на "Клуб Z" в Брюксел.
След докладите – кой говори за България в Брюксел
"Разбира се, преобладават оптимистичните настроения, че още една страна ще се присъедини към еврозоната. От тази гледна точка се говори, защото сякаш разширяването на Европейския съюз в Брюксел се посреща с много добро око, и разширяването на Европейския съюз, и на Шенгенското пространство, и на еврозоната."
Датите от тук нататък
"На 19 юни финансовите министри на страните от еврозоната, ще обсъдят двата доклада и ще приемат проект за препоръка до Съвета на Европейския съюз. На другия ден, 20 юни, вече Съветът за икономически и финансови въпроси, ще обсъди също доклада и ще приеме препоръката. Очаква се да одобри писмото от Председателството на Съвета до европейските лидери за приемането на България в еврозоната. На 26 и на 27 юни в Брюксел ще се състои Европейски съвет, това е Срещата на върха, там ще бъдат обсъдени докладите и се очаква да бъде приета препоръката. И вече окончателната дата би трябвало да е 8 юли."
А от какво могат да бъдат повлияни тези решения
"Дори да има желание за вот на недоверие от ПП, те най-малко биха искали да се откажем от еврозоната. Още повече на 4 юни, когато беше представен докладът, лично аз зададох въпроса на еврокомисаря по икономиката Домбровскис, с молбата да си представим един сценарий, при който в България се състоят предсрочни избори и на власт идва правителство, което не е толкова приятелски настроено към Брюксел и какво следва от тук нататък, ако такова правителство оттегли молбата ни за еврозоната? Г-н Домбровскис не пожела да спекулира, той обаче изтъкна, че досега няма такъв прецедент – една държава да е подала молбата за членство за приемане в еврозоната и после да я е оттеглила. Искрено вярвам, че това няма да се случи и с нас.
Вече когато се гласува в парламента, не можем да очакваме да надделеят евроскептичните партии. Още повече, че ако има противници на еврото, те ще са от групата на суверенистите, в която членуват и тримата евродепутати от "Възраждане".
Това е партията, която е против еврото, но е и най-малката група в ЕП. Тя се състои само от 24 души, от общо 720. Да не говорим, че не всички там са против еврото, защото суверенистите не са задължително проруски. Има и полски суверенисти. Разбирате, че няма как един поляк да е проруски настроен. Да не говорим, че пък най-голямото присъствие в най-голямата делегация в тази група на суверенистите е на "Алтернатива за Германия", но това е водещата страна в еврозоната и те въобще не говорят за отмяна на еврото.
Така че в ЕП няма какво да очакваме, колкото и да крещят в София. Моят съвет е, да не се обръща внимание на кресльовците. Нека си крещят."
Борисов и Барбароса
"За вота на недоверие на правителството, да не бъркаме нещата. Едно е вот на недоверие, друго е желание за членство в еврозоната... Но, да, Борисов има основание, защото не е удобен момент сега за падане на правителството, но лично аз не вярвам, че дори да падне правителството, ще има проблем за еврозоната, но пък и правителството няма да падне."
Руските опозиционери в ЕП
"Според тях Европа трябва да бъде по-твърда към Русия и не трябва да се умиротворява агресорът. Това ми каза Владимир Кара-Мурза. По-важното е, че на всички вече стана ясно, че руската опозиция извън Русия трябва да бъде единна. Няколко евродепутати обърнаха внимание, че в момента тя е много разединена. Тя трябва да бъде единна и вече след като набере сила и стъпи на краката си и постигне някои успехи, и след това вече могат да се делят на фракции и да говорят за различията си. На което все пак Юлия Навалная даде един добър отговор. Тя изтъкна, че тя и Владимир Кара-Мурза и Илья Яшин, и тримата представляват различни течения и възгледи. Никога не са били от една и съща партия, но пътят е в единството.
Дайте да си припомним и българския преход и как СДС се разпадна, но много важно беше, че през 1996 година демократичната опозиция в България се обедини зад кандидатурата на Петър Стоянов. И победата на Петър Стоянов, която беше изключително убедителна на президентските избори, в крайна сметка тя доведе и до парламентарните избори, които проправиха пътя ни към Европа."
В Русия опозицията е невъзможна днес
"Няма невъзможни неща. Пак ще цитирам Владимир Кара-Мурза, който каза, че и царският режим, и болшевишкият режим, всичко се срутва за три дни. Всичко беше завинаги, преди да се срине. Тоест всичко изглежда завинаги, то и при нас беше така, когато бяхме свързани със СССР."
Каква да е Европа към Русия
"Твърда. Твърда и неотстъпчива. Въобще не може да се мисли за никакви отстъпки към агресора, защото историята го показва. Няма нужда да припомняме 1938-а, и 1939 година, или както каза на тази среща един от руските активисти, че в момента сме в 1938 година, но важното е да не минаваме в 1939-а. Т.е. в 1938 година, когато на Германия се позволява да вземе Судетите, и вече в 1939 година, когато тя отива по-нататък. Но въобще пък и до 1938-а не трябва да се стига."
Снимка – личен архив
