Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Бойко Георгиев:

Трябва разумно да потребяваме природните ресурси, за да запазим биоразнообразието

проф. Бойко Георгиев
Снимка: БНР

Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г.

Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие".

Какво е това биологично разнообразие? На този и други въпроси отговаря в "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

"Терминът "биологично разнообразие" е в употреба от около 30 години. Преди това имаше много други термини, които обаче не описваха изцяло това, което се включва в биоразнообразието. Такива думи и изрази бяха: "генофонд" или често се употребяваше "флора и фауна".

Терминът биоразнообразие се появи, за да може да отрази разнообразието в живата природа на различни равнища. Често хората под този термин разбират само разнообразието на видовете. Но чрез термина биоразнообразие се обозначава освен това видово разнообразие и това на екосистемите, които също са различни. Като пример ще дам екосистема на буковата, дъбовата гора, крайбрежна екосистема или тази на Черно море, а те също са обект на опазване.

Международният ден на биологичното разнообразие е изстрадан до голяма степен, тъй като отделните нации си живеехме поотделно и се мислеше какво може да се направи за опазване на природата в своята страна. Но това се оказа неефективен подход, защото част от разнообразието е на наша територия, но в него влизат мигриращите птици, които ние тук пазим, но примерно 500 километра на юг се хранят с тях, а това е една свързаност, и голямата екосистема на планетата ние наричаме биосфера.

Поради свързаността на отделните екосистеми трябваше да се намери един термин, който да обхваща разнообразието на екосистемите на различни равнища. Традиционното е видовото разнообразие, но освен него има разнообразие на екосистемно равнища, а освен това в рамките на всеки вид различаваме подвидове и различни популации, всяка от които има свои характерни белези и всъщност ние се опитваме и вътре в рамките на вида да запазим отделните популации, които живеят на различни места, адаптирали са се и всяка една от тях е уникална. И всички тези различия на трите равнища са обект на международната общност за тяхното запазване, за да се запази биоразнообразието на планетата." Това разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев.

Опазването на биоразнообразието винаги свързваме с устойчивото развитие. Имаме много случаи, при които някой вид, който е ресурсен, при неговата прекомерно използване той се изчерпва. Така че идеята на ползването на благата, които ни дава природата, е да не се намаляват ресурсите, смята проф. Георгиев.

"В продължение на много години България бе на трето място след САЩ и Русия със своите 17 биорезервата, която бе и плод на общите усилия за запазване на биоразнообразието у нас. По-късно се смени концепцията какво представляват биосферните резервати. В началото се приемаше, че това трябва да са запазени биокътчета от биосферата и на основата на тяхното изучаване да можем да изучаваме как работи неповредената природа.

Преди около десетина години обаче, тъй като биосферните резервати са концепция на ЮНЕСКО, се промени в такъв смисъл, че това трябва да са добре запазени кътчета от биосферата, но които са в хармонично съществуване с местната общност. Тогава се оказа, че от нашите биосферни резервати, пет отговарят на новите условия. Това е един добър начин да се докаже, че природните блага могат да се използват разумно с цел запазването им. 

Трябва да сме морални, защото ние, животните и растенията сме едно цяло и част от природата на планетата.  Не трябва да се използват ресурсите без ред, трябва да имаме ясни познания какво е тяхното възобновяване, какво бързо може да се случи, за да не изчезват определени видове", разказва проф. Бойко Георгиев.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Бойко Георгиев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл. 

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Елисавета Наумова

Стволовите клетки – "гръбнакът" на живота

Разговор с проф. Елисавета Наумова, ръководител на специализираната клиника в Александровска болница. Опитният имунолог разказа за необятната наука и практика в областта на клиничната имунология, за постиженията в лечението на редки и автоимунни болести. Говорихме и за работата на клетъчната банка, частично и за правилата за донорство на клетки и..

публикувано на 06.06.25 в 09:08
Светилище Ескулап

Бутринт в Албания – нагледен урок по история

Кореспондентът на "Покана за пътуване" с базов лагер в Испания, но с адреси по целия свят – Бойка Велинова, този път обещава да ни разходи до Бутринт. Едно от историческите места в Албания, застинало сякаш в капсула на времето. Парченца от Древна Гърция, Римската империя, Венеция   и Османската империя са разхвърляни по хълма край едноименното..

публикувано на 06.06.25 в 08:50

Левът като обитател на кесията

Отправна точка в този епизод от предаването "Премълчаната история" е приетият преди 145 години Закон в Народното събрание на страната за създаването на левова парична система. Перипетиите преди, по време и след това събитие са обект на разговора ни с историците и икономистите професор Иван Русев от Варненския университет, с доцент Християн Атанасов,..

публикувано на 05.06.25 в 11:11

Българският принос в изучаването на Антарктида – 1 епизод

Над 25 научноизследователски проекта се реализираха по време на приключилата официално преди дни 33-тата Българска антарктическа експедиция. Тя е от най-мащабната откъм научни цели и посетители на базата, както и най-амбициозната откъм обхват на научните изследвания. Така започва втората поредица на РЕ, посветена на българското присъствие на остров..

публикувано на 03.06.25 в 08:10

Резултати от конкурса Зрящи сърца 2025

За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и журналист в програма "Христо Ботев", и членове: Веселина Стоилова – поетеса, омбудсман на хората с увреждания в Община Варна; Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – журналист, обобщи..

публикувано на 02.06.25 в 17:35
OSZAR »